See this text in English
See this text in English
Сведенията
на античните автори за облеклото на траките не са много изчерпателни, а и засягат
предимно разликите. Траките изработват дрехите си от коноп, лен или вълна, обикновено
в естествен цвят. Лексикографът Хезихий отбелязва, че носят и пъстри дрехи,
бродирани или от тъкани в различни цветове. Пръв Херодот описва писаните им
ямурлуци, наричани зейри. Те са дълги до глезените,
изработени са от дебел вълнен плат, украсен с единични или двойни цветни ивици,
меандри и редове от пъпки (обр. 1). Обикновено зейрите имат прикачена качулка
и се закопчават под брадичката.
Други връхни дрехи, споменати от Овидий и носени от гетите в Мизия са кожусите,
които еднакво обличали и жените и мъжете. Според същия автор от големите студове
в Добруджа населението се предпазвало с широки, “персийски” гащи, каквито са
изобразени върху по-късните паметници от Адамклиси и върху Траяновата колона.
Според
писмената литературна традиция (Херодот, Ксенофонт) характерен елемент за траките
са високите ботуши от еленова кожа с обърната
горна част (обр. 2). Полукс твърди, че те са тяхно изобретение и могат да са
украсени в горната си част с триъгълници или други изрязани форми.
Друг типичен елемент на тракийския костюм, отбелязван от древните, е шапката
от лисича кожа, която покрива ушите и се спуска на врата (обр. 2) (Херодот,
Ксенофонт). Следващ вид шапки, носени от гетите и даките, са островръхите калпаци
– “пилоси”, изработвани от плъст или от кожа с козината навън. Те са признак
на благородно потекло и на принадлежност към жреческото съсловие.
За съжаление описаното от античните автори облекло (освен върху червенофигурните
гръцки съдове) не намира потвърждение в изображенията от самата Тракия. Там
е представен доста по-различен костюм с много “варварски” елементи. Многобройни
са образите върху метални съдове и други предмети на торевтиката или върху стенописи
от гробници, които позволяват да се добие представа за традиционното облекло
на траките
Данните за V – ІV в. пр. н. е. показват, че облеклото на траките се различава
значително от това на съседите гърци. Апликациите от Летница, Ловешко, са едни
от най-добрите примери за това. Върху тях е представено женско облекло, което
се състои от дългоръкавна дълга, широка и силно плисирана
дреха, която образува множество гънки. На апликацията, върху която присъства
и триглав змей, горната част на дрехата е гладка, с набор около врата, а долната
е силно надиплена и украсена с кръгли мотиви (обр. 3). Възможно е в случая дори
да става въпрос за отделна пола, обличана върху долна риза. Примери за употребата
на поли има при дакийските облекла, представени върху колоната на Траян .
С дълга силно набрана дреха е показана и женската фигура от друга апликация
от Летница (обр. 4). Там личи как широката дреха образува фалшиви ръкави
и пада на големи гънки надолу, за съжаление не особено сполучливо пресъздадени.
И в двата случая е трудно да се прецени дали дрехата е препасвана с колан или
пада свободно надолу.
Малко по-различно е облекло върху каничката с богинята,
яздеща лъвица от съкровището от Рогозен, Врачанско (обр. 5). Там много широкият
хитон или риза образува фалшиви къси ръкави. Отгоре през лявото рамо е преметнат
плащ, близък до химатиона. Подобни широки долни дълги ризи могат да се видят
и значително по-късно. Например сред релефите от Адамклиси има изобразена женска
фигура в набрана на врата широка дълга роба, която образува фалшиви ръкави и
е завързана с платнен колан на кръста.
Друга интерпретация на облекло от каничката от Рогозен е, че то се състои от
една много дълга ивица плат и се увива около тялото, подобно на съвременното
сари, като покрива последователно раменете и краят му пада свободно отстрани.
Каничката се отнася към средата на ІV в. пр. н. е. В почти същият костюм са
облечени и богините, изобразени върху ритона от Поройна (Румъния), датиран в
края на ІV и началото на ІІІ в. пр. н. е. Повторението на едно и също облекло
върху различни паметници е предпоставка да се приеме, че действително през този
период са носени подобни дрехи.
Отделно
трябва да се разглежда облеклото върху фалерата от
Галиче, Бялослатинско от периода ІІ – І в. пр. н. е. (обр. 6). За пръв път
тук се появява дреха с презрамки – сукман, вероятно облечена върху гладка долна
риза, и с богата украса. Тя е много широка и пада надолу на гъсти гънки. Презрамките
й са леко свалени на раменете, а деколтето е оформено чрез бие с орнаменти “бягаща
вълна”, което преминава в средата на дрехата и вероятно достига до долния й
край. По презрамките и на деколтето личат триъгълници, които допълнително я
украсяват.
Особено интересен е накитът от 8 пръстена, подобни на торкви, нанизани на шията.
Те, заедно с фризурата от две плитки, каквато не се среща при други женски изображения
от Мизия, са белези за различна етническа принадлежност. Местонамирането на
съкровището в Северозападна България го свърза с племенната група на трибалите,
които са били под силно келтско влияние. Вероятно на този факт се дължат различията
в облеклото и накитите на фигурата от фалерата, както и носенето на многобройните
торкви.
От
същия район е и съкровището от Якимово, Монтанско,
датирано през І в. пр. н. е. (обр. 7). Върху една от сребърните фалери женската
фигура е в подобно до гореописаното облекло. Богато надиплената дреха отново
пада на гъсти гънки. Деколтето е украсено с триъгълници, а на лявата ръка личи
презрамката. Тук липсват само плитките, заместени с големи букли. Втората
фалера от същото съкровище е с изображение на мъж и е изключително добре
изработена (обр. 8). Брадатата фигура е облечена с плащ, закопчан с кръгла фибула
на дясното рамо. Под него не личи хитон или туника, което означава, че плащът
е наметнат на голо. На шията си мъжът носи торкви, които отново го свързват
с келтските традиции.
Всички изброени паметници от Северозападна България показват, че в сравнение
с останалата част на Мизия тук се формира зона на различно облекло и вероятно
това е свързано с етнически отлики.
Мъжкото
облекло, което може да се види върху апликациите от Летница, е още по-интересно.
Показани са конници, облечени в тесни панталони,
които обхващат и стъпалото (обр. 9). Горната част на тялото е в плътно прилепваща
дългоръкавна дреха, която достига до кръста и е препасана с колан. Подобни образи
се срещат и върху колоната на Траян, където са интерпретирани като сармати.
По всяка вероятност обаче модата е много по-разпространена и обхваща целия Карпатско-дунавски
регион, както и степната част на Украйна. Върху описаното облекло се облича
люспеста ризница, чиято дължина достига до средата
на бедрата (обр. 10).
Подобно облекло е представено и върху каничка от Рогозен. Там конникът е със
същите прилепнали панталони, които обхващат и стъпалото, а над тях е завит в
плащ от типа на химатиона. Той е кръстосан на гърдите и образува поличка, която
достига до коленете. Интересно е сходството в дрехите при апликациите от Летница
и върху каничките от съкровището от Рогозен.
Изобразеното облекло не е всекидневно, а войнско, за конници, които във всички
случаи са високопоставени в йерархията на обществото. Носенето на панталони
обаче е характерно и за гетите от Северна България и е засвидетелствано както
от Овидий, така и върху паметниците от Адамклиси и Траяновата колона от доста
по-късни времена.
Едновременно с това трябва да се отбележи и приемането на чисто
гръцката мода в облеклото. Естествено тя е характерна за гръцките колонии
по Западното Черноморие (обр. 11), където затворените общности на елинските
заселници запазват собствения си начин на обличане, макар че според Овидий,
те са приели местната мода да носят панталони, за да се предпазват от студа.
През елинистическия период в тракийските земи се наблюдава все по-голямото навлизане
на гръцката мода. Примери за това могат да се видят и в стенописите на Казанлъшката
гробница, и в изображенията върху каничката от съкровището от с. Борово, Русенско.
Там менадите и другите персонажи от свитата на Дионис са облечени в типично
гръцко облекло. Танцуващата менада е в йонийски, широк,
бродиран хитон с дълъг до бедрата подгъв, препасан с колан в кръста (обр.
12). Друга фигура, също в йонийски бродиран хитон,
е със завързана на кръста наметка (обр. 13), един обичай, който се наблюдава
и в по-късно време сред дакийските жени, изобразени върху колоната на Траян.
Върху други надгробни паметници от Рациария са изобразени и плащове със закопчаване,
най-често от типа laena. Подобни има и от други римски градове по лимеса, например
от Дуросторум (дн. гр. Силистра) (обр. 16) и от
с. Горна Бешовица, Врачанско (обр. 17 а и б).
През ІІІ в. се разпространяват дългоръкавните туники. Върху саркофаг
от Долна Бешовица, Врачанско (обр. 18), е представено и характерното за
средата и втората половина на ІІІ в. облекло. То се състои от дълга туника,
върху която се облича колобиум. Главата е покрита с малка по размери наметка,
най-вероятно пала. Върху същия паметник е изобразено и типичното за това време
войнишко облекло – къса до коленете туника, препасана с колан и плащ със закопчаване
на рамото от типа laena.
От Мизия произхождат и сравнително много статуарни изображения. Сред тях доминират
статуите на граждани, облечени в тоги, т. нар. togatus. За разлика от Тракия
тук изцяло липсват фигури, облечени в химатиони. Най-ранната статуя е от времето
на Нерон и произхожда от с.Гиген, Плевенско, където
е бил постояниия лагер на V Македонски легион (обр. 19). На нея е представен
мъж с късоръкавна широка туника и тога. Също така рано е датирана и мраморната
статуя от гробницата-мавзолей от Лъжене (дн. Чавдарци), Ловешко. При нея размахът
в драпирането на тогата, характерен за ранния ІІ в., е силно изразен. От времето
на Антонините е известна подобна статуя от Дуросторум.
 |
 |
 |
 |
 |
Друг
тип мъжки статуи са тези на военните. Запазени са торсовете
от Чирен, Врачанско (обр. 20) и от Мала Кутловица, Монтанско. И на двата
присъства дългоръкавната туника, препасана с широк войнишки колан с кръгла закопчалка,
и върху нея е преметнат плащ, закопчан с фибула на дясното рамо. Подобно облекло
е характерно за войниците през ІІІ в. Един торс от Ескус, който се пази в националния
археологически музей в София е от конна статуя на воин. Той е изобразен в анатомична
ризница, облечена върху кожена и върху туника и заметнат със сагум, закопчан
на лявото рамо (обр. 21). Статуята е издигната в края на ІІ или в самото начало
на ІІІ в.
Вероятно мъжкият бюст от Нове (Свищов) е на военен
чиновник (обр. 22). Той е облечен в широка, надиплена туника и е заметнат със
закопчан на лявото рамо сагум.
Най-често статуарните женски изображения от Северна България повтарят типа “Голяма
Херкуланка”. “Малката Херкуланка” е представена много по-рядко – само в два
случая. Статуите произхождат от големите римски градове или от техните околности
– Рациария (Лъжене (дн. Чавдарци), Ловешко, Върбовка,
Севлиевско, обр. 23), Бяла Черква, Великотърновско
(обр. 24), Царевец, Свищовско (обр. 25).
Всички изображения се придържат към канона и показват жена, облечена в дълъг
до земята хитон и химатион, който прикрива изцяло дясната ръка и е завит около
лявата. Скулптурите са от различно време – от І до края на ІІІ в. и нямат съществено
значение за определянето на облеклото, тъй като са реплика на по-ранна гръцка
статуя. За сметка на това обаче те свидетелстват за романизацията на населението,
което все повече приема универсалната римска култура.
Същото
се отнася и за типа “Малка Херкуланка”, каквато
е позната от Ескус и от Свищов (обр. 26). При него е различно само драпирането
на химатиона. Той покрива изцяло дясното рамо, а двата му края се придържат
от дясната ръка на лявото рамо.
Статуите тогатус и тези на “Голямата или на Малката Херкуланка”
произхождат главно от мавзолеи, издигнати край големите селски вили-имения в
околностите на военния лагер Нове или на римския град Никополис ад Иструм. Този
факт показва, че те са свързани с римски граждани, които са получили земите
си било като ветерани от войската или като държавни чиновници. Самите статуи
най-вероятно са направени и внесени от Гърция или Мала Азия или са изработени
от майстори, които са дошли от тези краища.
 |
 |
По отношение на облеклото обособена зона остава Черноморието.
Изображенията оттам представят един и същ тип
дрехи, които при мъжете се състоят от широк хитон с фалшиви ръкави и класически
драпиран химатион, навит на кръста и преметнат през лявото рамо и ръка. Във
всички случаи краят му завършва с пискюл (обр. 27, 28).
Жените са облечени с дълги хитони, при които личи препасването под гърдите и
са заметнати през главата с химатион, който скрива дясната ръка. При изображенията
на слугите върху надгробните плочи личи, че и те ходят с хитони, като женските
имат много дълъг подгъв, който достига до средата на бедрата, и са препасани
в кръста. Мъжете-слуги са с къси до коленете хитони, препасани в кръста, понякога
също с дълъг подгъв.
Надгробните паметници от Варна и Варненско са датирани от І до ІІІ в. и показват
неизменност в облеклото. Гръцката комбинация от хитон и химатион се запазва
непроменена до края на ІІІ в. Имената регистрирани върху плочите са предимно
тракийски и малоазийски, което показва, че етническият състав в елинските градове
по Черноморието остава почти непроменен, а заедно с това и класическата гръцка
мода.
Ако се използват данните за облеклото, които ни доставят металните му части
– фибули и коланни гарнитури, могат да се направят следните изводи: Гръцките
традиции в облеклото, които са характерни за провинция Тракия, се отразяват
и в Мизия. Там металните части също се използват единствено при пътните облекла
– плащове и наметала, докато във всекидневието се предпочитат дрехите с драпиране
– химатион и палиум. Единствено сред военните, където плащът със закопчаване
е основно облекло, разпространението на метални фибули е значително. Същото
се отнася и за коланите с метални токи и апликации, които до ІV в. са привилегия
на военните лица.
Сред римските фибули от Мизия могат да се различат почти всички известни до
момента типове. Характерна особеност са импортните изделия, които през І в.
са доминиращи, като най-много са продуктите, внесени от Северна Италия и Северозападна
Швейцария. Срещат се и такива, произведени в Далмация и Панония, но те са релативно
по-малко (Табл.I).
От II в. нататък преобладават местните форми, някои от които са характерни само
за Мизия и Дакия, с единични находки достигащи до Панония (обр.
29) (Табл.II).
.
От разгледаните паметници от Северна България могат да се направят няколко извода
за промените в облеклото. По всяка вероятност тракийското облекло от панталони
и къса горна дреха се запазва сред местното население. Изображенията от Адамклиси
и от Траяновата колона с голяма доза правдивост може да се отнасят и за българските
земи. По същия начин трябва да се разсъждава и за женското облекло. Вероятно
широката риза, която се носи като рокля, остава в употреба не само сред даките,
но и сред гетските жени.
От друга страна обаче се наблюдава силна романизация по отношение на облеклото,
което приема типично римското съчетание от туника и палиум. Значително присъствие
отбелязват и военните, които са изобразявани предимно в туника и плащ, най-често
сагум, но се срещат и други видове. През ІІІ в. започва навлизането на дългоръкавната
туника и на далматиката. Най-силно римското влияние се чувства в селищата по
лимеса и в околностите на големите градове, а също и в големите селски имения
– вила рустика.
Черноморието запазва своята специфика и не променя класическото гръцко съчетание
от хитон и химатион. Другият район, който също се отличава по отношение на облеклото
в предримския период – Северозападна България, не продължава тази тенденция.
Напротив там романизацията започва най-рано и се наблюдава най-пълно.
Евгения Генчева (АИМ – БАН)