See this text in
При съвременното ниво на проучванията в двете римски провинции Горна и Долна Мизия са локализирани по-голяма част от каменоломните, които са снабдявали военните лагери, градските центрове и вилните комплекси.
На територията на днешна Северна България е имало и значителен внос на каменни материали (главно егейски, малоазийски и пропонтидски мрамор). Основна част от архитектурните комплекси в Горна и Долна Мизия обаче са били изградени благодарение на експлоатирането на местните каменни залежи. Това са най-вече различни породи варовици, гранит и значително по-малко количество мрамори.
В провинция Горна Мизия каменоделството се развива още от І в. сл. Хр. Военният
лагер Рациария предоставя редица каменни паметници – архитектурни детайли,
надгробни плочи и саркофази. Каменоломните на античната колония Улпия Рациария
са били край днешния гр. Берковица. Там е бил добиван висококачествен варовик
и мрамор. Една част от надгробните плочи от Рациария са още от времето на постоянно присъствие на легиона
(І в. – самото начало на ІІ в.). Архитектурните детайли и саркофазите се датират
основно в периода на
най-силно развитие на колонията: края на ІІ – началото на ІІІ в. сл. Хр. Особено
впечатляващ е саркофаг от типа ”малоазийски гирляндни саркофази” – Национален археологически музей, София.
Твърде интересни са данните за развитието на каменоделството в лагера на V Македонски
легион и по-късно в римската колония Улпия Ескус. Археологът И. Велков установява,
че Ескус е снабдяван с каменен материал най-малко от две кариери. Едната е
при с. Крета, а другата
при с. Кунино. Каменоломните
при с. Крета се намират по протежение на десният бряг на р. Вит и са разположени
на отлично открояващите се от околния терен варовикови тераси. Те са захранвали
лагера на V македонски легион още от І в. сл. Хр. На терена са открити големи
каменни блокове (квадри) и недовършени архитектурни детайли (постамент, колона).
От същата епоха са известни и няколко надгробни паметника и статуи – стела
на Резиус Хрониус, който е един от най-ранните каменни паметници от Долна Мизия, стела от с. Байкал, статуя от времето на император Нерон (днес в експозиция
на Националния археологически музей - София).
Още в началото на ІІ в. сл. Хр., непосредствено след създаването на колонията Улпия Ескус са изградени впечатляващи архитектурни ансамбли. Днес имаме редица сведения за тях от безбройните архитектурни детайли от храмовете на Капитолийската триада, гражданската базилика и храма на Фортуна. Това са най-големите архитектурни комплекси от долнодунавския лимес. Те определено са били декорирани от местните каменоделски ателиета, които достигат високо ниво на развитие през периода от началото на ІІ век до към средата на ІІІ век сл. Хр.
 |
 |
Интересен е фактът, че през ІІІ в. на самите каменни тераси, върху които функционират каменоломните възниква скално светилище на бог Митра. Известно е дори името на селището на каменоделците, които са работили в тези огромни за времето си кариери. Античното му име е многозначително – Lapidarium. Проф. Б. Геров открива и разчита надписи с името върху няколко каменни паметника. Безспорната локализация на античния викус Лапидариум е именно около днешното с. Крета, Плевенско.
Не по-малко интересни са фактите и за другия каменоделски център, който е захранвал с каменен материал Улпия Ескус – този при с. Кунино. Там също е известно името на античния викус, съществувал край каменоломните – vicus Trullensium, т. е. “село на трулензите”. По епиграфските паметници разкрити от Ив. Велков при разкопките става ясно, че това е било селището на каменоделците от ІІ – ІІІ в. сл. Хр. Открити са редица недовършени и изоставени на място архитектурни детайли – дорийски капители, антови и колонни.
Легионният лагер на І Италийски легион в Нове (при гр. Свищов) е започнал да
произвежда най-разнообразни каменни паметници още в края на І век. Това са
не само надгробни плочи, но и редица архитектурни детайли от болницата на легиона
– валетудинариума. Този комплекс е бил изграден изцяло в тоскански ордер. В самият Нове и региона му са функционирали няколко
каменоделски ателиета. Този факт е валиден за целият период от І до ІІІ в.
сл. Хр.
Подобно на ситуацията в Рациария, Ескус и Нове и в Дуросторум, последния легионен лагер по българския бряг на Дунав, е имало добре развити каменоделски ателиета. От този център на долнодунавския лимес са известни няколко саркофага, надгробни плочи и редица архитектурни детайли. Развитието на каменоделството в Дуросторум е осъществено основно през ІІ и ІІІ в. сл. Хр. Най-известните паметници, продукти на тези каменоделски работилници са няколко статуи от края на ІІ - началото на ІІІ в. сл. Хр. (северова епоха, съхраняват се в НАМ-София) и прекрасни архитектурни детайли (днес в Исторически музей -Силистра).
Сериозна информация за каменоделството през римската епоха имаме за района на
Марцианопол (дн. гр. Девня, Варненско). Най-голямата кариера за добив на варовик
е локализирана северно от с. Манастир, Провадийско. Още К. Шкорпил съобщава,
че кариерата на левия бряг на Сахан-дере е от римско време. Други значими каменоломни
има в местността “Кайраците”, съвсем близо до дн. Девня. Именно от тези кариери
са се снабдявали както целия Марцианопол, така и крайбрежния град Одесос. (дн.
Варна).
За развитието на каменоделството в Марцианопол говорят и запазените архитектурни детайли. Те са предимно от ІІ в. сл. Хр. Голяма част от тях са от жилищни сгради – дорийски, йонийски, коринтски капители.
Друг един градски център, край който се създават сериозни центрове за добив на камък е Никополис ад Иструм. Той подобно на Марцианопол е захранвал с каменен материал цял един съседен център – легионният лагер Нове. Кариерите за добив на висококачествен, твърд, доломитизиран варовик са открити и частично проучени между днешните великотърновски села Хотница и Самоводене. Определено е съществуването от втората четвърт на втори век на поне две каменоломни. Едната е в местността “Корница”, а другата в местността “Могилите”. Трета кариера снабдявала Никополис ад Иструм и региона му е локализирана край Севлиево, близо до днешното с. Каменец.
От територията и региона на Никополис ад Иструм са открити редица впечатляващи
надгробни паметници и архитектурни детайли. Много характерни произведения на
каменоделството в Никополис ад Иструм са дъговидните фриз-архитравни блокове от мавзолейни комплекси край самия град.
Каменоделските ателиета на територията на Никополис ад Иструм са били няколко. Този занаят е бил сред най-сериозно развитите в града. За това свидетелстват и епиграфски паметници, споменаващи каменоделци от Мала Азия (никомедийци), които са се заселили в Никополис ад Иструм през ІІ в. сл. Хр.
Още в античността е имало строго разделение в дейностите на каменоделците, които са работили в кариерите. Те са били основно два вида: lapidarii – занимаващи се с отцепването на каменните блокове и подготовката им за строеж, и marmorarii – отговаряли за дооформянето на каменните блокове на място. От вторите зависело дали тези блокове ще бъдат използвани за саркофази, надгробни плочи, архитектурни детайли или ще отидат за обикновен строителен материал (квадри или туфели).
Организирането на каменоломните първоначално е било задължение на римската армия. Настанените в Горна и Долна Мизия легиони (в Рациария, Ескус, Нове и Дуросторум) са имали за задача да организират и да разработват първите каменни кариери. Така е до времето на управление на династията на Флавиите. С преместването на северната римска граница от Долен Дунав в Карпатите в началото на II в. сл. Хр. “военните кариери” започват да преминават в частни ръце или стават общинска собственост и се контролират от градските управи. Третият вид каменоломни са били императорските. Те се развиват в домените и са били управлявани от императорски пратеници.
В Долна Мизия повечето каменоломни са били стопанисвани от градските управи. Такива са случаите в регионите на Никополис ад Иструм и Марцианопол.
Хронологичното развитие на каменоделството в Горна и Долна Мизия е започнало
още в І в. сл. Хр. Първите материали и паметници, отнасящи се до този занаят
са свързани с двата най-ранни военни лагера – Рациария и Ескус. Предполага
се, че завърналия се през 71 г. сл. Хр. във военния си лагер V Македонски легион
започва да разработва каменните залежи край с. Крета.
В този период (71 г.) е датирана и първата каменна крепостната стена на Ескус.
След възникването на градовете на север от Хемус – колониите Улпия Ескус,
Улпия Рациария, Марцианопол и Никополис ад Иструм се появяват и другите изброени
по-горе центрове за добив на камък и нови каменоделски работилници. Условно
границата за появата и началото на функционирането им е първата четвърт на
ІІ в. сл. Хр. Определено с оглед и на многообразието и многочислеността на
каменните паметници (надгробни, архитектурни и др.) върхът в развитието на
каменоделството в Горна и Долна Мизия е в края на антониновата и през цялата
северова епоха: втората половина на ІІ – началото на ІІІ в. сл. Хр. След
средата
на ІІІ в. сл. Хр. се наблюдава рязък спад в продуктивността на каменоломните
и каменоделските ателиета в Горна и Долна Мизия. Тяхното постепенно възстановяване
се наблюдава през последната четвърт на ІІІ в. и след реформите на Константин
Велики (306 – 337).
Здравко Димитров
(НАИМ-БАН)
Atanasova, J., Gerasimova, V. – Атанасова, Й., Герасимова, В. Нови латински надписи от Рациария. – Известия на българското историческо дружество, том 32, 1978, с. 21-32.
Angelov, A. – Ангелов, А. Марцианопол. История и археология. Варна, 1999.
Velkov, I. – Велков, И. Светилището на богъ Митра при с. Крета, - Известия на археологическия институт, VІІІ, 1934, 82-91.
Velkov, Iv. – Велков, И. Vicus Trullensium, – Изследвания в чест на акад. Д. Дечев, послучай 80-годишнината му, 557-567.
Velkov, V. – Велков, В. Античният Дуросторум. – В: Дуросторум-Дръстър-Силистра. Сборник с изследвания на ИМ-Силистра. Силистра, 1988, стр. 25-32.
Gerov, B. – Геров, Б. Романизмът между Дунава и Балкана, І: От Август до Хадриан. – ГСУ ИФФ, т. XLV, (1948/49), кн. 4, 1949, с. 4-91.
Gerov, B. – Геров, Б. Романизмът между Дунава и Балкана, ІІ: От Хадриан до Константин Велики. – ГСУ ФФ, т. XLVII (1951/52), с. 17-105 и т. XLVIII (1952/53), 1953, с. 307-399.
Dimitrov, D. – Димитров, Д. П. Надгробните плочи от римско време в Северна България, София, 1942.
Ivanov, T., Ivanov, R. – Иванов, Т., Иванов Р. Никополис ад Иструм. т. І, София 1994.
Ivanov, T., Ivanov, R. – Иванов, Т., Иванов Р. Улпия Ескус. Римски и ранновизантийски град. т. І, София 1998.
Kabakchieva, G. - Кабакчиева, Г. Oescus. Castra Oescensia. Ранноримски военен лагер при устието на Искър. София, 2000.
Petrova, Sv. – Петрова, Св. Римо-йонийски капители от Мизия и Тракия (І – ІV в.), София, 1996.
Filov, B. – Филов, Б. Избрани паметници на Античното изкуство въ България. – Известия на българското археологическо дружество, т. І, 1910, с. 1-22.
Shkorpil, K. – Шкорпил, К. Абоба-Плиска, - Известия на руския археологически институт в Константинопол, Х, 1905.
Conrad, S. Die Grabstelen aus Moesia Inferior, Leipzig, 2004.
Dworakowska, A. Quarries in Roman Provinces, vol. 16, 1983.
Gerov, B. Inscriptiones latinae in Bulgaria repertae. (Inscriptiones inter Oescum et Iatrum repertae). MCMLXXXIX, Serdicae.
Perkins, J. B. W. Nicomedia and the marble trade. – Papers of the birtish School at Rome, Vol. XLVIII, 1980, p. 23-69.
Разработването
на рудните залежи в земите южно от Долния Дунав има традиции от периода преди
римското завоевание. Сведения за металодобива и металообработката
при племената в древна Тракия се съдържат в ”Илиада”, в съчиненията на античните
автори Херодот, Ксенофонт, Страбон и др., като те се отнасят предимно за
южната част на Балканите. Многобройните съкровища от златни и сребърни съдове,
накити
и други предмети от предримската епоха, открити в днешна България, потвърждават
високото техническо ниво на тракийските торевти. Същевременно засега остават
ограничени археологическите материали, които доказват категорично рудодобив
или преработка на метали от късножелязната епоха (например от центровете
при Сборяново, Копривлен, Pystiros, Seutopolis и други райони). След създаването на римските провинции в Балкано-Дунавския
регион в началото на І в. сл. Хр. започва активна експлоатация на рудните находища,
със обособен административен статут и организация, която е засвидетелствана
с епиграфската и археологическата информация.
Едни от значителните римски рудодобивни райони са разположени в планинските райони на провинция Мизия – Горна и Долна.
В днешна Южна Сърбия и Косово се локализира metalla Dardaniae. Разработвани са залежите по реките Ибар, Топлица, Южна Морава до изворите на Тимок. Най-широко застъпен е добивът на сребро (argentariae), олово, златоносно сребро, а също така и желязо и мед. В административно обособената рудодобивна област са функционирали няколко отделни региона. Предполага се, че централната администрация се е намирала в Ulpiana (дн. Грачаница). При дн. Сочаница в долината на р. Ибар е проучен развит градски център, с представителна архитектура, храмове и многобройни епиграфски паметници, както и следи от рудопреработка (големи количества оловосъдържаща шлака). Той се идентифицира с Municipium D(ar)d(anorum) или със средището на рударския център m(etalla) m(unicipii)D(ar)d(anorum).
В района южно от Singidunum, в северозападната част на Горна Мизия е развит рудодобива в планините Космай, Рудник и Авала. Там се намират едни от най-богатите залежи на среброносно олово, а тяхната активна експлоатация в древността се доказва от голямото количество шлака, получена при рудопреработката в Космай (около 1 000 000 тона). Добивано е също така и злато и мед. При дн. Стойник най-вероятно се локализира Demessus, където е разкопано укрепление (castrum) и цивилно селище. Археометалургичните изследвания доказват, че е преработвана среброносна оловна руда (церузит, галенит), от която е извличано олово, а чрез купелация и сребро. Подпечатаните оловни слитъци (с тегло около 250 – 300 кг) позволяват тази рудна област да се идентифицира като metalla Tricorn(i)ensia, от която е изнасян метал в различни райони на империята, благодарение на удобните комуникации по р. Дунав и р. Сава през пристанището Tricornium при дн. Ритопек.
Североизточните части на дн. Сърбия представляват обособен район на рудодобив по реките Пек, Бродица и Тимок, който е известен със залежите от мед, желязо, злато, а също сребро и олово. Добивано е злато и от алувиални залежи, чрез промиване. Предполага се, че административният център на района е Pincum, разположен при вливането на р. Пек в Дунав, поради което областта носи названието metalla Pincensia. Разработването на залежите тук е археологически засвидетелствано и в периода на късната античност.
В териториите на провинция Мизия, разположени в дн. България най-голяма концентрация на следи от металодобивна дейност има в района на Montana, в басейна на р. Огоста Разработвани са залежи от мед, среброносно олово, злато, вероятно и желязо. Многобройни примери има за прокопаването на антични подземни галерии, и за особено интензивно промиване на златоносен пясък от Огоста и нейните притоци, в следствие на което са образувани големи натрупвания от преработена маса. Свидетелство за първичната преработка на рудата представляват откритите на много места фрагменти от каменни мелници и други съоръжения за грубо стриване на материала. Добивът на желязна руда и първичната преработка на желязо се доказват от находки на ковашки инструментари и слитъци готов метал. Находищата в дн.
 |
 |
 |
 |
Северозападна България са разработвани много активно и в по-късни епохи съхраняването на традицията е отразено в топонимията на района – Au: р. Златарица, Слатина (=Златина); Cu: Чипровци, Чупрене; Fe: Железна. Особеното значение на областта на Montana се подчертава от многобройните антични укрепени пунктове, разположени в басейните на Огоста и горните течения на Цибрица и Лом, чрез които е осъществяван контрол над рудодобива. В самата Montana, възникнала като военен пункт (са разполагани различни военни части от римската армия в Долна Мизия. През ІІ в.сл Хр. селището получава статут на муниципиум, в който е функционирала държавна работилница officina за преработка на метали, засвидетелствана епиграфски през ІІІ в. За дейността й няма конкретни сведения, но напълно възможно е тук да се извършва металообработка. Предполага се, че благодарение на богатствата на района, в близко намиращата се Ratiaria е добре развито ювелирството.
Източните части на провинция Долна Мизия не са така богати на рудни залежи и нямат икономическото значение на изброените области. Въпреки това, археологическите материали показват, че в Дунавската равнина са разработвани малки локални залежи от желязна руда, най-вече лимонит. Следи от добив и преработка са известни от района на Sexaginta Prista и Nicopolis ad Istrum.
Съгласно римските принципи, рудните залежи представляват изключително държавна
собственост, което се отнася и за провинция Мизия. Най-пълна информация има
за районите в Горна Мизия. Съществуването на специфични монетни емисии с надписи metalli Ulpiani, Aeliana Pincecsia, metal Aurelianis, които са сечени в Рим специално за рудните области на Горна Мизия, доказват
тяхното централизирано управление от фиска. Концентрацията на тези монети е свидетелство и за икономическата обособеност
на района. Държавната собственост се демонстрира от начина на подпечатване
на оловните слитъци. Слитък с надпис metallo Imp(eratoris) Aug(usti) върху горната повърхност и Q(uinti) Gn(orii)? върху една от страничните повърхности от Южна Сърбия, датиран в края на І в.сл.
Хр. свидетелства, че добивът на метали е императорска собственост, като в
него участват членове на известни италийски фамилии,
възможно е като концесионери.
Всеки един от рудните райони в Горна Мизия е управляван от procurator, който в епохата на ранния Принципат е императорски роб или освободен, а в по-късните периоди – от конническото съсловие. Религиозните култове и епиграфската информация доказва, че значителна част от населението и разработващите отделни рудни участъци са преселници от малоазийските провинции, организирани в професионални колегии – например colloni argentariae Dardanicum. Рудният район има свои граници (fines metallorum), в които съществуват селища с различен статут и митнически станции на границата с провинциалната територия.
По-малко информация има за организацията на рудодобива в района на Montana, където най-вероятно определени функции са поети от римската армия.
Анастасия Чолакова
(НАИМ-БАН)
Avdeev, S. - Авдев, Ст. История на златодобива по българските земи. София, 2005.
Aleksandrov, G. - Александров, Г. Антични крепости в района на Монтана. – В: Чипровци 1688-1968. София 1971, 115-132.
Popovich, I (ed.) - Античко сребро у Србиjи (ред. И. Поповић). Београд, 1994.
Velkov, V. - Велков, В. Рудодобиване и минно дело в Древна Тракия. – Годишник на Националния политехнически музей, 2, 1972, 23-39.
Georgiev, G. - Георгиев, Г. Полезните изкопаеми от времето на траките. София, 1987.
Konyarov, G. - Коняров, Г. Принос към историята на рударството и металургията в България. София, 1953.
Maksimov, E. - Максимов, Е. Старото рударство и металургия в Чипровци. – В: Чипровци 1688-1968. София 1971, 133-154..
Popov, Hr. - Попов, Хр. Археометалургия на желязната епоха в българските земи – състояние и перспективи на проучванията. – Археология, 2004, 1-2, 33-41.
Popovich, I - Поповић, И. Античко оруђе од гвожђа у Србији. (Народни музеј – Монографије, књига 5). Београд, 1988.
Dušanić, S. Aspects of Roman mining in Noricum, Pannonia, Dalmatia and Moesia Superior. – Aufstieg und Niedergang der Römischen Welt, II.6. Berlin – New York, 1977, 52-94.
Merkel, J. F. A report on Imperial Roman production of lead and silver in Upper Moesia (Serbia and Montenegro). - In: "Metallurgy – a touchstone for cross-cultural interaction", 28- 30 April 2005, The British Museum, Abstracts. London 2005, 103.