See this text in
Политическа структура
Градовете в предримския период
Римски Колонии
Базилика
Театри
Tерми
Първото споменаване на Тракия и траки се среща у Омир. По-късно бащата на историята
Херодот пише (V, 64) за траките, че са един от най-многобройните народи, след
индийския и скитския. Траките са били сбор от много племена, с близки език
и култура. Те са с индоевропейски произход и са населявали източната част на
Балканите от III хил. пр. Хр. насетне. За тяхният произход и териториален обхват
са написани вече значителен брой научни изследвания. В земите между Долен Дунав
и античната планина Хемус (дн. Стара планина) са обитавали от множество тракийски
племена. Най-известни сред тях са били: трибалите, мизите, кробизите и гетите.
Последните са живели в земите на дн. североизточна България и северната част
на Добруджа в Румъния. Първите данни за политически обединения на гетите са
от IV в. пр. Хр. За център на това обединение се отбелязва Хелис. Някои учени
предполагат, че този нееднократно споменаван в историческите
извори политически център на гетите се е намирал при дн. с. Сборяново (североизточна
България) (Обр. 1). MapIIBG01-html Земите, които са били под политическия контрол на гетите са променяли своите
граници през елинистическия период. Най-общо тази територия е била ограничена
на изток от черноморския бряг, а на запад - от реките Янтра и Росица, на юг
е достигала до Хемус, а на север - периодично преминава Долен Дунав. Западната
граница е доста подвижна и особено в десетилетията преди римското завоюване
тя достига дори до долината на р. Искър. Изворите дават малко информация за
политическите структури в земите на днешна северозападна България. Тази зона
особено през периода III - II в. пр. Хр. е обхваната от активни миграционни
процеси и динамиката му оказва влияние при изследването на района. Тук още
през IV в. пр. Хр. се настаняват трибалите, които са изтласкани на изток от
автариатите и скордиските. През следващите две столетия районът е заселен и
от келтски анклави, но най-вероятно миграционните процеси са продължили. И
така, въпреки множеството тракийски съкровища от северозападните тракийски
земи, до този момент не е известен нито един племенен или градски център от тях.
Появата на държавност сред траките се поставя от одрисите, които издигат мощнa владетелска династия и основават държава - Одриското царство в началото на V в. пр. Хр. Начело на тази държава стои цар (или голям базилевс) и в негови ръце са политическата, военната и религиозна власт или той е едноличен владетел в своето царство. Властта се онаследява по права линия. Той управлява със съвет от роднини (траките - аристократи, родственици по права линия) и приближени (странични династи и стратези). В ръцете на царя и неговият съвет е била съсредоточена цялата политическа, съдебна и финансова власт. Характерно за траките и особено в периода на съзряване на държавността, е че тяхните царе - владетели са резидирали на различни места. С времето обаче племенните центрове придобиват елементи на градска култура. Те са изградени на природнозащитени терени и най-често на доминиращо спрямо околния терен място.
Земите между Долен Дунав и Хемус и особено тези в източната част на региона периодично и частично са били включени в Одриското царство, тъй като гетите са били много силна племенна формация. През 1982 г. при с. Свещари, община Исперих е открита царска гробница с уникална релефна украса с кариатиди (обр. 3). Тя е обявена за паметник под закрилата на ЮНЕСКО. Гробницата се оказа важен индикатор за локализирането на голям племенен център в региона (обр. 4). Последният вече е открит при археологически обект “Водна централа” и систематично се проучва.
Гергана Кабачиева (АИМ-БАН)
Chichikova, M. – Чичикова, М. Свещарската гробница - архитектура и декорация. -Terra
Antiqua Balcanica III. София, 1988, 125 – 143.
Danov, Hr. – Данов, Хр. Древна Тракия. София, 1968.
Fol, Al. – Фол, Ал. Политическа история на траките от края на II хил. до V в.пр.н.е.
София, 1972.
Fol, Al. – Фол Ал., Политика и култура в древна Тракия. София, 1990.
Fol, Al. – Фол. Ал., История на българските земи през Античността до края на III
в.пр.н.е. София, 1997.
Fol, Al., Chicikova, M., Ivanov, Т., Teofilov, T. – The Thracian Tomb Near the Village of
Sveshtari. Sofia, 1986.
Fol, Al., K.Jordanov, K.Poroyhanov, V.Fol. – Ancient Thrace, Sofia, 2000.
Gergova, D. – Гергова, Д. Сборяново. Свещената земя на гетите. София, 2004
History of Bulgaria ( edt. D.Kosev and o. ) - История на България, т. I, София, 1979.
Jordanov K. - Entstehung und Charakter des Staates bei den Thrakern. – Thracia 9, 31 – 52.
Marazov, I. – Маразов, И. За семантиката на изображенията в гробницата от Свещари.
Marazov, I. - Маразов, И. Древна Тракия, изд. "Летера", Пловдив, 2005.
Popov, Hr. – Попов, Хр. Урбанизация във вътрешните райони на Тракия и Илирия през
VI - I век преди Христа. София, 2002.
Stoyanov, T. – Стоянов, Т. Тракийският град в Сборяново, София, 2000.
Velkov, V. – Велков, В. Античният живот в тракийските селища – Klio, 62, 1980, p. 5 sq.
земите между Долен Дунав и Хемус планина (Haemus) през I хил. пр. Хр. се развиват поредица от старогръцки колонии по западния бряг на Черно море, както и известен брой градове във вътрешността на Тракия. Западният участък
от черноморския бряг спокойно може да наречем ”Тракийски бряг на Понтос Еуксейнос”,
тъй като района се покрива с понятието Тракийско крайбрежие
на Понта. Траките са били значителна част от населението в териториите на старогръцките
колонии и тяхната хора. През елинистическата епоха този район често е бил под
политическия контрол на Одриското царство.
Най-ранните от гръцките колонии са били основани през последната четвърт на VII в. пр. Хр. от град Милет намиращ се на малоазийския бряг на Егейско море. Това са Хистрия (днес развалини при устието на Дунав, Румъния)(Обр. 2) Pln01BG-html, Томис (дн. Констанца, Румъния), Одесос (дн. Варна, България) и Аполония (дн.
Созопол, България). Другите колонии са: Месамбрия (дн. Несебър, България) (Обр. 3), Pln02BG-html Анхиало (дн. Поморие, България), Дионисополис (дн. Балчик, България), Калатис
(дн. Мангалия, Румъния). Те са били йонийски колонии и са били със статут на
градове-полиси. Важно е да се каже, че още тракийския цар Терес, първият владетел
от Одриската династия включва цялото западнопонтийско крайбрежие от устието на
Дунав, та чак до Абдера на Егейския бряг в границите на Одриското царство. И
както пише гръцкият историк Тукидид (II, 29, 1; 29, 5), колониите по егейския
бряг, а също и тези по западния бряг на Черно море са били в зависимо отношение
спрямо тракийските владетели и са им плащали данък. През елинистическия период
тези отношения периодично са били в криза, но до римската епоха районът остава
в тесни икономически връзки с вътрешността на Тракия. Одриското царство е това,
което осигурявало различни доставки от добитък, дървен материал, солена риба,
восък, мед, жито, както и роби за Гърция и Източносредиземноморските царства
през пристанищата на западнопонтийските и егейски градове. То е обхващало огромната територия от устието на р. Места (Nestos) при Абдера и на североизток чак до устието на р. Дунав (Тукидид, II, 97,1).
Един от най-забележителните сред западнопонтийските градове е старогръцката колония Одесос. Градът е основан от жители на гр. Милет в Мала Азия през VI в. пр. Хр. Той е
бил управляван от градски съвет (gr. βουλη) и народно събрание (gr. δημος). Бързо се е разрастнал и издига като голям градски център. През VI – V в. пр.
Хр. търгува активно с Милет, Родос, Хиос, Самос, Тасос и Атина. През IV в. пр.
Хр. Одесос изживява икономически и културен разцвет. Тук са били сечени монети от средата на IV в. пр. Хр. насетне (обр. 5). Phf02BG-html Монетите на Одесос се откриват далеч на запад във вътрешността на тракийските
земи между Долен Дунав и Хемус и това ясно показва пътищата на търговия и обмен
в разглеждания район. Римляните се появяват в Одесос през 72/71 г. пр. Хр., когато
Марк Лукул /Marcus Lucullus/, управителя на провинция Македония предприема своя поход към западния бряг
на Черно море и опустошава гръцката колония Аполония (дн. Созопол, България).
Преки свидетелства за съдбата на Одесос от това време няма, но вероятно този
град не е бил засегнат от римското нападение. Малко по-късно римските войски
нападат друга гръцка колония и това е Хистрия при устието на р. Дунав. Тъй че
настаняването на римляните в района на Западното Черноморие датира от средата
или втората половина на I в. пр. Хр. и най-вероятно след походите на Марк Лициний
Крас през 29 и 28 г. пр. Хр. Първоначално западнопонтийските градове са били
придадени към провинция Македония и са имали статут на civitates föderatä, което ще рече, че тези икономически важни центрове са запазили своето самостоятелно
вътрешноградско управление и в тях не са били настанени римски войскови части.
С основаването на провинция Мизия през 12 – 15 г. сл. Хр. съюзът на черноморските
градове е бил прехвърлен административно към провинция Мизия и остава в нея до
края на III в. сл. Хр.
Във вътрешността на предримска Тракия, която по-късно е включена в првонцииите
Горна Мизия и Долна Мизия археологически са проучени все още ограничен брой
градове. Това не означава, че такива не е имало. Някои от центровете на местното
население са имали елементи на градове още от VI в. пр. Хр. Те са заемали централно
място сред останалите селищни форми. Функциите на градовете не се откриват
в другите селища. Те се отличават от заобикалящите ги населени места по своята
структура на изграждане, архитектура и принципи на организация на живота. Освен
това те са имали водеща управленска роля спрямо останалите селищни форми. Броят
на градовете в предримска Тракия не е малък (Обр. 6). MapIIBG01-html. Много повече от тях са известни в южнотракийските земи, отколкото в района между
Карпатите и Хемус планина (Стара планина). От този район има археологически
данни само за три селища с признаци на град. Това са Коцофени дин Дош в Румъния,
тракийския гeтски център при с. Сборяново в североизточна България и Шуменската крепост.
Като пример на тракийски град ще бъде разгледан този от обект ”Водна централа” при с. Сборяново, с вероятното име Хелис или Даусдава. Предполага се, че това е гетската столица на Дромихайт, победителят на Лизимах.
Той е бил разположен върху плато, природно защитено от три страни с река и
стръмни брегове. През втората половина на IV в. пр. Хр. градът е бил укрепен
с мощна крепостна стена (обр. 9). Phf03BG-html Територията е била около 10 ха и е затваряла едно триъгълно пространство. Напречно на крепостната стена са били издигнати стени по склона, които преграждали хълма към долината. От вътрешната страна са намерени останките от втора по-тясна крепостна стена. Градежът е бил от грубо обработени камъни, споени с глина. Според проучвателите глината е била изпичана при последователното й полагане на пластове. Тази строителна техника се определя като местна и съществено се различава от градежа на укрепителните съоръжения на старогръцките колонии по черноморския бряг. Близо до южната порта е бил издигнат храм на богинята Артемида-Фосфорос, закрилница на градовете. В централната укрепена част са планирани улици и са издигнати жилища. В града са се развили различни занаяти: металообработване, грънчарство, изработка на костени предмети. Хелис поддържал търговски връзки с градовете по западния бряг на Черно море, а също и с много от центровете в Източното Средиземноморие и Гърция - о. Тасос, о. Родос, о. Кос, Атика. Тук е имало монетарница за сечене на имитации на монети. До градът се намирал и най-големият култов център на гетите. Той е отстоял на около 40 км на юг от р. Дунав и на 120 км от Черно море. Разположен е в много красива местност и обединява множество култови места, оградени със стени, както и светилища. Някои от тях са изсечени в скалните рифове на хълмистата равнина. Градът е бил разрушен от силно земетресение около средата на III в. пр. Хр. Вероятно земетресението бележи упадъка и на много от западнопонтийските градове-колонии, както и на други тракийски градове.
Все още няма сигурни археологически данни за градове във вътрешността на тракийските земи между Дунава и Хемус. Причината е не само ограниченото археологическо проучване, но и много голямата динамика на миграции в района през периода III – I в. пр. Хр.
Така, при появата на римляните в източната част на Балканския полуостров, те заварват градове по западния бряг на Черно море и такива във вътрешността на Тракия. Двата типа градове: гръцките колонии и градовете – центрове на местното население се различават по своята архитектура и структура, но и двата типа западат в началото на римското завладяване на Балканите и формирането на римските провинции.
Гергана Кабакчиева (АИМ-БАН)
Chichikova, M. – Чичикова, М. Свещарската гробница - архитектура и декорация. -Terra
Antiqua Balcanica III. София, 1988, 125 – 143.
Danov, Hr. – Данов, Хр. Древна Тракия. София, 1968.
Fol, Al. – Фол, Ал. Политическа история на траките от края на II хил. до V в.пр.н.е.
София, 1972.
Fol, Al. – Фол Ал., Политика и култура в древна Тракия. София, 1990.
Fol, Al. – Фол. Ал., История на българските земи през Античността до края на III
в.пр.н.е. София, 1997.
Fol, Al., Chicikova, M., Ivanov, Т., Teofilov, T. – The Thracian Tomb Near the Village of
Sveshtari. Sofia, 1986.
Fol, Al., K.Jordanov, K.Poroyhanov, V.Fol. – Ancient Thrace, Sofia, 2000.
Gergova, D. – Гергова, Д. Сборяново. Свещената земя на гетите. София, 2004
History of Bulgaria ( edt. D.Kosev and o. ) - История на България, т. I, София, 1979.
Isaak, B. – The Greek Settlements in Thrace until the MacedinianConquest. Brill. Leiden, 1986.
Jordanov K. - Entstehung und Charakter des Staates bei den Thrakern. – Thracia 9, 31 – 52.
Marazov, I. – Маразов, И. За семантиката на изображенията в гробницата от Свещари. Изкуство, 1984, 4, 28 – 38.
Marazov, I. - Маразов, И. Древна Тракия, изд. "Летера", Пловдив, 2005.Popov, Hr. – Попов, Хр. Урбанизация във вътрешните райони на Тракия и Илирия през
VI - I век преди Христа. София, 2002.
Stoyanov, T. – Стоянов, Т. Тракийският град в Сборяново, София, 2000.
Velkov, V. – Велков, В. Античният живот в тракийските селища – Klio, 62, 1980, p. 5 sq.
В
провинция Мизия селища
със статут на римски колонии се
появяват през I - началото на II в. сл. Хр Те не наследяват по-стари центрове
на местното население. Изградени са от римляните като ”дедуктивни колонии”.
Oснователите на колониите са предимно ветерани от римската войска, но и преселници
от други райони на Римската империя. Малък е броя на местните траки. Жителите
на колониите Скупи (CFScupi), Рациария (CURatiaria) и Ескус (CUOescus) играят
важна роля в утвърждаването на римската култура в провинциите Горна и Долна
Мизия.
Колония
Скупи (при гр. Скопие, РМакедония),
е основана по времето на управление на династията на Флавиите, най-вероятно
през 72 г. сл. Хр. От времето на император Домициан върху надпис е запазено
цялостното име на града: Col(oniae) F(laviae) f(elix) D(omitiana). Колонията е организирана от ветерани на следните легиони: на първо място от legio VII Claudia, legio V Macedonica, legio I Italica, legio IV Macedonica, legio IV Flavia, т.е. тя е ”дедуктивна”.
След завладяването на Македония от римляните (146 г. пр. Хр.) тук е бил постоянния лагер на два римски легиона: legio V Macedonica и legio IV Schytica. В резултат на най-новите проучвания на Долнодунавския лимес вече знаем, че тези два легиона в късно Августово време са били дислоцирани на Долен Дунав: legio V Macedonica с постоянен лагер в Oescus ( при с. Гиген, България) и legio IV Schytica с постоянен лагер във Viminatium (Костолац, РСърбия) или в Ratiaria (с. Арчар, РБългария). Точното място, на което е бил изграден лагерът в Скупи все още не е установено. Не е известно и кои войскови части са настанени тук след преместването на двата легиона на Долен Дунав.
Римската
колония Scupi e разположена в северозападната
периферия на град Скопие, върху леко наклонения терен на хълма ”Зайчи рид”.
Източно от него тече р. Вардар. Градът обхваща 42 ха укрепена площ. Формата му е на неправилен шестоъгълник . Първите археологически проучвания тук прави известният английски археолог
А.Евънс (А.Evans) още в края на XIX век. С различни периоди на прекъсвания колонията се проучва
и до днес. Установено е, че надлъжната ос на града е в посока североизток-
югозапад. Главната улица е с посока север-юг.
От вътрешното застрояване са проучени: античен театър, гражданска базилика, градска вила, терми, хореум, раннохристиянска базилика. През периода от края на I в. сл. Хр. и до началото на III в. градът изживява време на разцвет. Едни от най-солидните останки са тези от античния театър. Частично са разкрити и източния и западен некропол на античния град.
 |
 |
|
Крепостните стени са каменни, изпълнени в техника opus quadratum emplectum, с широчина 3,20 м. Пред крепостната стена минава широк ров (fosa) с широчина от 6,0 м.
Разположението на колонията на кръстопът на важни пътища от Дунав към Егея и от провинциите Мизия и Тракия към Бриндизи и Италия допринасят за нейния просперитет. Важна водна артерия е била р. Вардар.
Паметници от Скупи могат да се видят в
Националния археологически музей в Скопие.
Римската
колония Рациария (при с. Арчар, РБългария) е основана в 106 г. сл. Хр. Вероятно
цивилното селище към воения лагер е издигнато в колония след победната Втора
дакийска война на император Траян срещу даките, когато североизточната граница
на Римската империя е преместена от Долен Дунав в Карпатите. Цялостното име
на града е: Colonia
Ulpia Traiana Ratiaria. То е засвидетелствувано за първи път в надпис от 125 г. сл. Хр. Общоприето
е, че името произхожда от латинската дума за вид речни кораби ”ratis". Тя е дедуктивна колония, която възниква от цивилното селище край римски лагер
и не наследява по-старо тракийско селище. Освен ветерани, основателите на Рациария
са били колонисти от Италия и преселници от други римски провинции.
През I в. сл. Хр. тук са били на постоянен лагер различни подразделения на римската войска. Най-ранните сведения за римско военно присъствие са от времето на управление на император Тиберий, когато при устието на р. Арчарица в Дунав е била настанена на лагер cohоrs I Gallorum. В Рациария са били на постоянен лагер и части на legio IV Flavica и legio VII Claudia.
Колония
Рациария е разположена на високия десен бряг на р. Дунав, западно от с. Арчар
(РБългария). Теренът е наклонен на изток - югоизток Територията на колония
Рациария обхваща една значителна площ от р. Тимок до р. Цибрица и от р. Дунав
до предпланинската област на Стара планина (ант. Хемус). Приблизителните
размери на града са 850 х 450 м (по Д.
Джорджети,1987) През II и III в. градът се развива като един от най-проспериращите
на Долен Дунав със силно романизирано население. Градът е с автономно управление
по италийски образец. Плодородните почви, както и наличието на рудни залежи
в територията й допринасят за издигането на града като един от най-големите
производствено-търговски центрове в провинция Горна Мизия. Рациария е била
важен митнически пункт. Тук е имало станция на portorium Illyrici.
В
Рациария, която е издигната за колония в началото на II век строителството
е от камък и тухла. Археологически разкопки в Рациария са проведени през 50
- те години на XX в. От 1978 г. до 1991 г. там работи и българо-италианска
експедиция. В екипа са включени специалисти от Археологическия институт с музей
при БАН в София и Университета в Болоня, Италия.
В
югозападната част е проучен голям архитектурен комплекс с мозайки и стенописи.
Те са от дворецa
на един от провинциалните управители от IV в. От по-ранното градоустройство частично е разкрита част от главната
улица – decumanus maximus при западната порта.
Северозападно от града е разкрита част от крайградска вила с мозайки (domus suburbana) и раннохристиянска базилика. Южно от града е локализирана голяма обществена баня. Разкопки на некрополите също не са провеждани. Данните за тях са от случайно разкрити гробове и паметници.
Множество паметници от града и неговата околност са доказателство за благосъстоянието на жителите на Рациария през римската епоха. Открити са забележителни образци на античната скулптура от мрамор и бронз; саркофази, някои от които с богата пластична украса. През римската епоха Рациария се развива като един от най-големите центрове на художествените занаяти и други производства в ареала на Източните Балкани (керамика, металообработване и производство на предмети и съдове от желязо и мед, костени изделия, кожарство и др.). Тя е център на търговията с по-близки и далечни райони на Римската империя. За това допринасят рудните залежи, включително и на благородни метали в територията на колония Рациария. С административно-териториалната реформа през последната четвърт на III век Рациария е издигната за столица на провинция Крайбрежна Дакия и остава един от най-големите градове на Долен Дунав чак до края на Античността. В резултат на масови иманярски унищожения на терена може да се види малко от римската колония и по-късната столица на провинция Dacia Repensis.
 |
 |
 |
 |
Разкрити
са участъци от западната укрепителна система, както и самата западна
порта. Това е главната порта на града. Тя е с размери
7,60 х 5,00 м, като общата широчина на проходa й е 5,40 м. Кулите от двете
страни на портата са седмостранни, като се издават от стената в две посоки
– навън и навътре. Първоначалната крепостна стена е изградена в техника opus quadratum и opus vitatum. Тя е била двойна с обща дебелина 3,85 м, като външната част е по-масивната.
Кулите са вътрешни спрямо стената. Те са с правоъгълна форма и отстоят една
от друга на 31 до 33,50 м. Каменната крепостна стена на Рациария е била построена
в началото на II век. В края на III век укрепителната система е била преустроена
и крепостната стена дублирана от нова, с издадени навън кули и дебелина от
2,00 м. Тя е градена в техника opus mixtum.
В града и неговата територия на почит е бил култа към главните римски божества Juppiter Optimus Maximus, Juno, Minerva. Разпространени са и други култове – като тези на Херакъл/Херкулес, Митра, Венера, Фортуна, Фортуна-Изида, Диана, Аполон и други. В предпланинската зона на Стара планина (Балкана) са били разпространени култовете към Тракийския конник и бог Силван, закрилник на горите, пастирите и дърварите.
Колония Рациария, като град на брега на р. Дунав е имал пристанище. Проучвания в района на пристанището са правени от италианските археолози от Университета в Болоня. Важни пътища като Крайдунавският, пътя от Рациария през Ниш(Naissus) към Диагоналния през Балканите, пътя от Рациария към Сердика (Serdica) и по долината на р. Струма към Егейско море са свързвали големия град на Дунав с близки и далечни райони на Римската империя.
Паметници и находки от Рациария се пазят в Историческия музей в гр. Видин, в Националния археологически музей и Националния исторически музей в София.
Ескус/
Oescus/ Еscus (м.”Градище”, западно от с. Гиген, РБългария).е римска дедуктивна колония, основана
в 106 г. сл. Хр. от император Траян и е принадлежала към провинция Долна
Мизия. Първоначалните й жители са ветерани на legio V Macedonica и legio I Italica , както и колонисти от различни римски провинции. Цялостното име на града е Colonia Ulpia Oescensium. Укрепеният град е с форма на неправилен петоъгълник, с първоначална площ от 18 ха., а след 271 г. е разширен в източна посока и площта му става 28 ха.
Римската колония Ескус е издигната на мястото на ранноримския легионен лагер на legio V Macedonica, който е бил настанен тук 9 г. сл. Хр., т.е. още в късно августово време и е останал на лагер до края на победната Първа дакийска война на император Траян (102 г.). Легионният лагер е с неправилна петоъгълна форма. Останките от най-ранната му укрепителна система (дървено-землената) все още не са разкрити. Проучени са запазен участък от южната каменно-землена крепостна стена на лагера от раннофлавиево време (71- 72 г.), както и такива от войнишки бараки от първата и втора половина на I в. сл. Хр.
През 271 г. в Ескус се връща на лагер legio V Macedonica и това налага своя отпечатък върху по-сетнешната история и култура на града, който е просъществувал до края на VI в. сл. Хр.
Ескус се намира на 3 км от устието на р. Искър (ант. Ескус) в Дунав. Градът е бил издигнат в най-плодородната част на Дунавската равнина. Градската територия е определена по откритите епиграфски паметници извън укрепената площ, а те не са много. По тази причина границите са приблизителни. На запад тя най-вероятно е достигала до р. Огоста ( ант. Augustae) или дори до р. Цибрица (ант. Ciabrus), a на изток - до р. Осъм. На север територията е ограничена от р. Дунав и на юг е достигала до предпланинския район на Стара планина (ант. Hemus).
 |
 |
 |
Първите археологически разкопки в Ескус са проведени от Вацлав Добруски през 1904 –1905 г. По-късно тук работи българо-италианска експедиция /1941 – 1943 г./. От 1947г. до 1987 г. разкопките са ръководени от проф. Теофил Иванов. Проучванията продължават и до днес. В резултат на разкопките са разкрити големи участъци от центъра на града, улици, обществени и други сгради, магазини, работилници. Проучени са 2/3 от площта на Форума. Ареата му е с размери 100 х 60 м и надлъжна ос в посока север - юг. От север той е фланкиран от гражданска базилика с внушителни размери 100 х 27,0 м и Капитолиум с три самостоятелни храма – на Юпитер Оптимус Максимус, Юнона и Минерва. Строителството на форума започва при император Траян и продължава при Хадриан. В него са участвували известни архитекти и строителни инженери от източните римски провинции. Архитектурната декорация на форума е в римо-коринтски стил и е много близка до тази на Ефес в Мала Азия . По източната страна на форума са разкрити останките от голяма сграда за разходки през зимата. Южно от нея е проучена сграда с черно-бяла мозайка. В югоизточния край на форумния комплекс цялостно е разкрит храм на богинята Фортуна. Архитектурната му декорация е в римо-коринтски стил. Храмът е издигнат през 190 – 193 г. Една голяма сграда е разкрита южно от форума и главната улица – decumanus maximus. Тя е била издигната през II век, а през III в. е претърпяла преустройство. Тогава подът на едно от помещенията му е бил украсен с многоцветна мозайка, със сцена от ”Ахейци” на гръцкия драматург Менандър.
 |
 |
 |
През
римската епоха колония Улпия Ескус се развива като голям производствен и търговски
център на Долен Дунав. Той е и един от големите търговски разпределителни центрове
за вътерешността на провинция Долна Мизия.
В Ескус се развива едно от най-големите скулптурни ателиета в Долна Мизия. Тук са намерени голям брой антични статуи, както и единствената колосална статуя, открита в днешните български земи. Това е храмовата статуя на богинята Фортуна В Ескус е имало производство на накити, бронзови статуетки, бронзови фибули и други метални предмети и съдове, стъкло, керамика ( terra sigillata, лакова и друга/. Развито е било производството на костени изделия .
Каменната
крепостна стена е издигната по време на управлението на император Траян. Тя
е изпълнена в техника opus
quadratum emplectum, с първоначална широчина от 2,80 м. Цялостно е проучена западната порта на града,
която е и главната му порта Разположена е в югозападния ъгъл на Ескус. Размерите
й са: 21,45 х 6,85 м. Tя е фланкирана от две правоъгълни кули, които са били
триетажни. Проходът между тях е с дължина 7,00 м и широчина 5,35 м. Крепостните
стени от двете страни на портата след известно разстояние от нея правят чупки
и продължават на запад и в южна посока. Тяхната широчина е 3,25м (западната)
и 2,80 м (южната). Освен кулите при западната порта други не са разкрити.
Важен
елемент от градския живот и градоустройство на римската колония е нейното водоснабдяване.
Главните каптажи са били при с. Оряховица ( на 20 км южно от Ескус). Водата
е достигала до града по зидан от камък и тухли акведукт. Въпреки, че останките
му са запазени на 3-4 км от античния град, все още не са известни останките
от неговия резервоар (castellum
aquae). Водопроводите са били солидно изградени от камък и в тях са били положени
глинените тръби Водопроводните тръби са от олово, само при влизането в града.
На различни места в Ескус са открити разпределителни и контролни шахти на водопроводите.
Градът е бил захранван с вода и от друг извор, този в м. “Доброшина”, на 3
км източно от с. Гиген. Той е бил изграден с глинени тръби.
В много от обществените и частни сгради са намерени останки от антични кладенци, които са били източник на вода за бита.
Основен за римската колония е бил култът към Юпитер Оптимус Максимус, Юнона и Минерва. Тяхният Капитолиум в Ескус се състои от три самостоятелни храма, обединени в общ архитектурен ансамбъл.
Богинята на съдбата Фортуна е била издигната за закрилница на града и в нейна чест е построен богато украсен храм в югозападната част на центъра на града. С паметници е регистрирано почитането на Меркурий, Митра,
Дионис, Венера, Аполон, Хеката, Изида и други. Много ограничено е разпространението на посветителните паметници на тракийския конник в града и неговата околност. По-голям е тяхният брой в южната част на територията на колонията, където обитава и по-компактно тракийско население.
Градът е разположен на кръстопът на важни пътища Тук е минавал Крайдунавският път от Сингидунум (Белград) през Виминациум (Костолац) и Рациария (Арчар) за Ескус. От него той продължава на изток и през Нове (м.Стъклен при Свищов) и Дуросторум (Силистра) е стигал до делтата на р. Дунав. Останки от този път са регистрирани западно от града. Широчината на каменната настилка е 6,00 м, а дебелината – 0,30 – 0,40 м. Отстрани платното е било ограничено с бордюри.
Друг важен път е бил този от Ескус за град Филипопол (Пловдив) в провинция Тракия. Той е един от най-ранните, за които има археологически и епиграфски данни в Мизия. Построен е по времето на император Нерон (61 г.). Пътят от Ескус за Сердика (София) в провинция Тракия, а оттам през Скупи и Македония е бил сухоземната връзка на римската колония с Италия. Негово разклонение е водело на юг по долината на р. Струма (ант. Струмон) към Виа Егнация (Via Egnatia), Солун (Thessalonike) и Егея. Друг много важен път е този от Ескус за провинция Дакия на север. Той е преминавал по долината на р. Олт и е достигал до Карпатите, а оттам и към Северно море.
Към разкопките в Ескус има малка музейна сбирка. Основно паметниците от римската колония Улпия Ескус, един от най-големите и най-продължително изследвани антични градове на Долен Дунав се пазят в Регионалния исторически музей в Плевен, в Националния археологически музей и Националния исторически музей в София. Той е място често посещавано от български и чужди туристи.
Гергана Кабакчиева (АИМ-БАН)
Atanasova, J., A.Popova- Asenova – Il muro di cinta di Ratiaria, lato occidentale. Ricerche archeologiche 1976 – 1985 . - Ratiariensia, 3-4, Bologna, 1987, 85 – 96.
Dinchev, V. - Динчев, В. Рациария. – В: Римски и ранновизантийски градове в България, том I, (ред. Р.Иванов), София, 2002, 13-31.
Dragojeviae-Josifovska, B. Inscriptions de la Mesie superieure, vol. VI, Scupi et la region de Kumanovo. Beograd, 1982.
Georgetti, D. Colonia Ulpia Traiana Ratiaria: Analecta geographica et historica. – In: Ratiarensia 1, Bologna, 1980, 14-34.
Ivanov, T. Der Fortuna - Tempel in der Colonia Ulpia Oescensium in Moesia Inferior. – Известия на Археологическия институт XXXVII, 1987, 7-60.
Ivanov, T. Das Forum der Colonia Ulpia Oescensium (1980-1987). Die Architektur. – Roman Limes on the Middle and Lower Danube, Belgrade, 1996, 183-186.
Ivanov, T., Ivanov, R. - Иванов Т., Р. Иванов. Улпия Ескус. Римски иранновизантийски град. т. I, София, 1998.
Ivanov, T. - Иванов, Т. Улпия Ескус. Римски, късноримски и ранновизантийски град. т. II, София, 2005 (= Разкопки и проучвания XXXIV).
Kabakchieva, G. - Кабакчиева, Г. Към въпроса за стратиграфията на Улпия Ескус по данни от археологическите разкопки през 1989 г. – Годишник на Националния археологически музей IX, 1993, 85-94.
Kabakchieva, G. - Кабакчиева, Г. Археологически данни за историята на Ескус. – В: III Международен симпозиум Кабиле. Поселищен живот в древна Тракия. Ямбол, 1994, 148-170.
Kabakchieva, G. Frührömische Militärlager in Oescus (Nordbulgarien).
Ergebnisse und Ausgrabungen (1989- 1993). – Germania 74,996, 1, 95-117.
Kabakchieva, G. - Кабакчиева, Г. Oescus I. Castra Oescensia. Ранноримският военен лагер при устието на р. Искър, София, 2000.
Coracevic, D. - Коракевик. Д, Скупи. Градска територия. Скопjе, 2002.
Miculcic, I. - Микулчик, И. Скопje цо околните тврдини. Скопje, 1982.
Miculcic, I. - Микулчик, И. Антички градови во Македониjа, Скопиje, 1999.
Mocsy, А., Gesellschaft und Romanisation in der Römischen Provinz Moesia Superior. Budapest, 1970, 62-75.
Mocsy, A., Pannonia and Upper Moesia, A History of the Middle Danube Provinces of the Roman Empire, London, 1974.
Tabula Imperi Romani K34 (Naissus-Dyrrhachion-Scupi-Serdica-Tessalonike), Ljubljana, 1976.
Velkov, V. Ratiaria, eine roemische Stadt in Bulgarien. – Eirene 5, 1966, 155-72.
Една
от най-характерните форми на римско строителство в централната част на градовете
е гражданската базилика (basilica
civilis). Този тип сгради са обикновено с издължен план. Той е наложен от функциите
им - сграда за обществени, търговски и юридически контакти. Най-ранните проучени
граждански базилики в провинция Мизия (Горна и Долна Мизия) датират от първа половина на II в. сл. Хр.. Археологически e изследвана гражданската базилика в римската колония Скупи в провинция Горна Мизия. Проучените подобни сгради от провинция Долна Мизия също са малко Цялостно са
разкрити гранданските базилики в римската колония Улпия Ескус при с. Гиген,
Плевенско (РБългария), в Никополис ад Иструм при с. Никюп, Великотърновско
(РБългария) и Тропеум Траяни (Адам Клиси, Р Румъния) Като пример за този тип
строителство в Долна Мизия ще бъде разгледана гражданската базилика в Ескус, която е и най-богато украсена с декоративни архитектурни детайли.
Гражданската
базилика в Улпия Ескус се намира в северния край на форумния
комплекс. Тя е проучена през 70-те години на XX
в. и е най-дългата обществена сграда от Античността, открита в днешните български
земи. Размерите й са: дължина - 97,60 м и широчина - 23,5 м. Базиликата е трикорабна и официалният й вход е от запад, където минава една от главните
улици на града - cardo maximus. Всеки от корабите й е бил с отделен вход. В североизточния край на сградата
има и по-малък служебен вход. Сградата е била изградена от варовикови блокчета,
споени с бял хоросан /техника - opus quadratum/. Отвън и отвътре стените са били измазани с фина мазилка. По северната вътрешна
стена се редуват полукръгли и правоъгълни ниши, в които са били поставени бронзови
и мраморни статуи на римски императори, провинциални управители, видни личности
от Ескус и различни божества. При разкопките на терена на базиликата и до нея
са намерени мраморна статуя на бог Аполон (Apollo) и мраморна глава от статуя на богинята Венера (Venus). И двете са изключителни произведения на античното изкуство от II в. сл. Хр.
За южна стена на сградата е била използувана северната оградна на храмовия
комплекс на Капитолийската троица. Най-широк е средният кораб на базиликата
- 11,60 м. Другите два - са с широчина от 3,60 м. В него се влиза през двукрила
голяма врата и предверие. Само този кораб е бил двуетажен и от горната му част
се е осветявало вътрешното пространство на базиликата. На първия етаж той е
бил с високи варовикови колони с коринтски капители и богато украсени фриз-архитрави.
Върху част от фриза е бил издълбан надпис в чест на император Хадриан (117-138),
по което време е била строена базиликата. От него е оцеляла малка, но много
съществена за датирането част [I]MP.II.C = IMP(eratori) II C[O(n)S(uli). Издигането на базиликата е определено по този надпис между 135 и 138 г. сл. Хр.
Вторият етаж на средния кораб е бил украсен с фигури на млади жени, които носят кошници с плодове на главите във висок релеф (кариатиди). Тяхните
фигури са изпълнявали ролята на пиластрови колони. Под тях и като парапет са
били поставени големи правоъгълни пана с медальони в средата. Изображенията
в медальоните са разнообразни - Силен, глава на мъж, глава на жена, актьор с маска в ръка.
Вероятно е имало и образи на императори и други видни личности от римската епоха.
 |
 |
 |
Гражданската базилика в Улпия Ескус е просъществувала повече от два века. Тя е претърпяла редица преустройства и поправки за този дълъг период. Била е разрушена от пожар по времето на готското нашествие през 376-378 г.
Другата
гражданска базилика от провинция Долна Мизия, това е базиликата от град
Никополис ад Иструм. Този град е присъединен
администратиWвно към провинция Долна Мизия едва през 193 г. сл. Хр. Първоначално
базиликата в Никополис ад Иструм е била издигната като портик или стоа (stoa) по подобие на тези в римските градове в Мала Азия - Ефес, Смирна и др. Най-вероятно
нейното преустройство в гражданска трикорабна базилика е станало, когато градът
минава в територията на провинция Долна Мизия. Разположена е в северния край
на форума на римския град .
Размерите
й са: 67,40 х 19,45 м. Малко са запазените елементи от архитектурната декорация
на сградата. Само от север сградата е била с плътна стена. От юг тя е била
отворена към площада под открито небе (area). Както
останалата част от форума и базиликата е украсена в римско-йонийски стил.
Фриз-архитравните блокове са с релефна украса от акантови листа, между които
има различни изображения. Върху един от блоковете се вижда бягащо куче, върху
други - частично е запазен строителният надпис на агората/форума на гръцки
език, тъй като официален език в провинция Тракия е бил гръцкият. От него
става ясно, че изграждането на центъра на Никополис ад Иструм е станало в
периода между 117 и 138 г., т.е. във времето на управление на император Хадриан
(117-138). Според проучвателите на базиликата,
тя е преустроена в трикорабна при третия строителен период в края на II в. сл. Хр., когато вътрешното й пространство
е било разделено на три еднакви кораба. Но и като стоа е изпълнявала функциите
на гражданска базилика. Гражданската базилика е била разрушена по време на
готското нашествие през 376-378 г. сл. Хр.
Разкрита и проучена е и гражданската базилика (basilica forenses) в центъра на Тропеум Траяни (Адамклиси, Румъния), който е основан 106-109 г. Този град се развива бързо през II в.сл.Хр. край големия римски мемориален паметник Тропеум Траяни. Базиликата е изградена на главната улица (via principalis). Тя вероятно е била издигната още с изграждането на града, но през IV век сл. Хр. е преустроена и съществува до края на VI в.сл. Хр.
 |
 |
 |
 |
Граждански базилики е имало и в другите градове в провинциите Горна и Долна Мизия, но археологически или епиграфски данни за тях все още не са открити.
Гергана Кабакчиева (АИМ-БАН)
Ivanov, T. - Иванов Т. Улпия Ескус. Гражданската базилика и храм на Фортуна. София, 2005 (= Разкопки и проучвания XXXIV), 2005.
Kabakchieva, G. - Кабакчиева, Г. Към въпроса за стратиграфията на Улпия Ескус по данни от археологическите проучвания през 1989 г. - Годишник на Националния Археологически музей, IX, 1993, 85-94.
Kabakchieva, G. - Кабакчиева, Г. Археологически данни за римската история на Ескус. - В: III Международен симпозиум Кабиле. Поселишен живот в древна Тракия. Ямбол, 1994, 148-170.
Slokoska, L., Vladkova, P., Carov, I., Boyadgiev, S., Ivanov, R. - Л.Слокоска, П.Владкова, И.Църов, Ст. Бояджиев, Р.Иванов. Никополис ад Иструм. - В: Римски и ранновизантийски градове в България (ред. Р. Иванов), т. I, София, 2002, 83-104.
Barnea, Al., Barnea, I., Cataniciu, I.B., Margineanu-Carstoiu, M., Papuc, G. Tropeum Traiani I. Cetatea, Bucuresti, 1979.
Ivanov, T. Untersuchungen des Forumkomplexes in der Colonia Ulpia Oescensium (1975-1979). - Roman Frontier Studies (BAR -International Series 71), Oxford 1980, 775 sqq.
Ivanov, T. La cita di Ulpia Oescus in epoha romana e nel primo periodo bizantino. – Ratiariensia III – IV (Bologna) 1987, 159-170;
Miculcic, I. - Микулчик, И. Скопje цо околните тврдини. Скопje, 1982.
Miculcic, I. - Микулчик, И. Антички градови во Македониjа, Скопиje,
1999.
Териториите,
които обхващат двете провинции в съвременните държави Румъния, България, Сърбия и Македония, нямат предримска
театрална традиция. Изключения правят гръцките колонии по западното Черноморие,
които по-късно са включени в Moesia inferior - например Odessos (днес Варна, България), Kallatis (днес Мангалия, Румъния). Главно епиграфски сведения показват, че в западнопонтийските
гръцки градове през елинистическия период се провеждат театрални представления.
 |
 |
Одеонът
е малък покрит театър за музикални представления. Той е разположен непосредствено
западно от градския площад (форума) на града, основан от император Траян в
началото на II в.сл. Хр. и до 193 г. и който административно е принадлежал
към провинция Тракия. Одеонът е
построен в средата на ІІ век и е побирал около 400 души. Запазени са орхестрата, част от cavea-та и магазини, отворени към околните улици. Централната част на римския град е експонирана.
Гладиаторските и ловни зрелища са най-популярните представления в Римската държава. Moesia superior и Moesia inferior не правят изключение, съдейки по епиграфски и писмени данни. Проучен е обаче само един амфитеатър.
3. Амфитеатър
в Marcianopolis (днес
град Девня, България), Moesia inferior Marcianopolis е основан от император Траян, в чест на сестра му Марциана. Градът добива голяма
значимост през ІV век, когато е издигнат за столица на провнинция Moesia inferior. Амфитеатърът е построен около 200 година. Побирал е 4000 души. Запазени са арената, части от cavea-та и архитектурна украса.
Музей на мозайките в съвременна Девня предлага прекрасни образци на късноримското и раннохристиaнско мозаечно изкуство.
Людмил Вагалински (АИМ-БАН)
Dimitrijević, D., Gabričević, D., Rnjak, D., Todorović, J. (eds.). Antički teatar na tlu Jugoslavije, Novi Sad, 1979.
Vagalinski, L. Sport and Gladiators in Ancient Thrace (Bulgaria), Sofia, 2005.
Банските постройки в провинции Долна Мизия и Горна Мизия принадлежат към две основни категории – терми и балнеи. Често в литературата не се прави разлика между термални и балнейски постройки. Събирателното ”терми” ни представя бани, където богатите римски граждани прекарват деня и свободното си време, ангажирани с разговори за политика, изкуство и т.н. Под балнеи още древните гърци са разбирали постройки, чието основно предназначение е да спомагат за укрепване здравето на гражданите чрез различни упражнения и приложение на лечение с минерални води.
В архитектурата на римските провинции Долна Мизия и Горна Мизия до 212 г. са засвидетелствани няколко термални сгради. Изграждането им е започнало след края на І в. сл. Хр. – началото на ІІ в., като във времето на използването им всяка от тях претърпява пo няколко преустройства. Успешната урбанизация на провинциите ни представя цивилни бански постройки, на които ще се спрем в настоящия текст.
От провинция Долна Мизия са известни четири термални сгради чието изграждане е в началото на ІІ в. - в Истрия (Istrus), термите във Варна (Odessus) и тези в Силистра (Durostorum).
В
античната Истрия, (Република Румъния), са разкрити две термални сгради. Баня
№ І принадлежи
към категорията на обществените балнеи. Тя е от кръгъл тип с площ от 1 180
кв. м. Построена е в опус инцертум и смесена зидария (opus
incertum, opus mixtum). Сравнително добре е запазена, като е разрушена частично по-късно от градските
стени. Строена е в началото на ІІ в., възстановена след управлението на Марк
Аврелий. Градските стени, които частично я разрушават са строени в първата
половина на ІІІ в. През ІV в. банята е била използвана още веднъж за кратко.
Баня
№ ІІ е от категорията обществени терми. Вероятно и тя принадлежи към кръглия
тип. Има площ от 660 до 880 кв. м. Построена е в каменна зидария и смесена
зидария. До известна степен е била запазена, сега се забелязват само основите.
Била е използвана основно през втори век, разрушена е около 170 - 180 г. и
възстановена около 250 г. Термите в Одесус (Варна, Република България), ни
показват баня-гимназиум. Това
са монументални обществени терми от императорски тип, застроени на ок. 7 000
кв.м. в opus vittatum. Те са добре запазени, като части от тях още не са разкрити
и проучени. Строени са около 150 г. сл. Хр. Термите имат две отделения – за
мъже и за жени. Това придава на архитектурния план пълна симетрия – отделни
зали, разположени в една ос с посока север – юг, като два монументални входа
от северната страна въвеждат посетителите в помещенията. В апсидната част schola
labri, която все още не е разкрита, вероятно е бил разположен laconicum с басейн
с гореща вода. Термите се отличават с богата архитектурна декорация от вносен,
искрящо бял гръцки мрамор, както и с мраморнo покритие на пода в т. нар. opus
alexandrinum. Стените също са имали покритие от облицовка от тънки мраморни
плочи. Термите са преустановили своето функциониране в края на ІІІ-началото
на ІV в. След като е била разграбена архитектурната декорация върху терена
са застроени множество малки и по-големи жилища. След земетресението в 544 г. в резултат на придошлите големи морски вълни, покривната конструкция
на термите е разрушена, след което е започнало тяхното систематично разрушаване.
Една
от най-импозантните сгради на обществената архитектура в Дуросторум
са термите (Силистра, Република България). Строени
са в първата половина на ІІ в. Принадлежат към типа бани с линеарен (верижен)
план, с югозападно изложение. Има три топли помещения с три басейна и един
басейн за студена вода. С течение на времето банята търпи много преустройства,
прибавят се нови помещения, строят се канали и нови подови нива. Последният
ясно изразен строителен период е от първата половина на ІV в.
Обществените
терми, открити в провинция Долна Мизия са изградени предимно след ІІІ в. Повечето
от тях принадлежат към късноантичната епоха – Никополис ад Иструм, Ескус, Сердика,
Пауталия. От района на Скупи (дн. Скопие, Република Македония), под основите
на базиликална сграда е открита част
от баня, строена в opus incertum. Открит е апсидален
зид с посока северозапад – югоизток, с останки от хипокаустна система, на чиято
източна страна е открит тепидариумът, а от западната – префурниумът и калдариумът,
като под южния кораб на базиликата частично се разкрива и трето термално помещение,
вероятно аподитерият. Термите са изградени според изследвачите им върху сграда,
която те отнасят към ранно римско време. Върху термите в ранохристиянската
епоха е издигната базилика.
Svetla Petrova (АИМ-БАН)
Georgiev, P. Architectural and archaeological problems of the Roman thermae of Odessos. In – Ancient Bulgaria. Papers Presented to the International Symposium on the Ancient History and Archaeology in Bulgaria. University of Nottingham, 1981, II, Nottingham, 155-164.
Manderscheid, H. Bibliographie zum roemischen Badewesen unter besonderer Beruecksichtigung der oeffentlichen Thermen. Muenchen, 1988.
Mirchev, M. The Roman Thermae of Varna, (Russian with summary of English) in – Actes du Premier Congres International des Etudes Balkaniques et Sud-est Europees. Sofia, 455-477.
Suceveanu, A. Histria, VI. Les Thermes romains. Bucarest, 1982.
Vacheva, K. Les Entrees dans les thermes romains d’Odessos (summary in French), Archeologija, 1986, 1, 1-8.
Donevski, P. - Доневски, П. Археологически разкопки на лагера и канабето на ХІ Клавдиев легион в Дуросторум. В – Дуросторум, Дръстър, Силистра. Силистра 1988, 90.
Garashanin, M., Koracevic, D. - Гарашанин, М., Корачевич, Д. Археоложки искупуваньа во Скупи од 1978 - 1981 година, Macedoniae Acta Archaeologica, 7-8, 1987, 79-92.